Йордан Йовков

За Йордан Йовков – най-искрения, най-възторжения хуманист в нашата литература

1880 г., 9.11. Роден е в старопланинското село Жеравна. Прекарва детските и част от юношеските си години в този изпълнен с романтични предания край.

1895 г. Получава основно образование в родното си място и в Котел.

1897 г Семейството се преселва в Добруджа, в с. Чифуткьой /днес Йовково/

1900 г. Завършва гимназия в София. Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател.

1900 / 1901 г. Учителства в с. Чифлик Мусубей / Долни извор /.

1902 / 1904 г. Служи в Школата за запасни офицери в Княжево. Публикува първата си творба – стихотворението " Под тежкия кръст ".

1904 г. Прави опит да продължи образованието си, като се записва студент по право в Софийския университет. Смъртта на баща му обаче го принуждава да се откаже от следването и да се върне към учителската професия. Работи в с. Долен извор /до 1906 г./, с. Росица / 1906 – 1907 г./, с. Красен / 1907 – 1912 г./

1910 г. В сп. " Просвета " излиза първата му творба в проза – " Овчарова жалба ".

1912 г. Запасният подпоручик Йовков е мобилизиран и участва в Балканската война като командир на рота. Сражава се в историческите боеве при Одрин и Чаталджа. Споделя наравно с бойците неволята на човека, насила откъснат от родния дом, от земята си.

1913 г. Участва в Междусъюзническата война. Ранен е в крака и се спасява от плен благодарение на своите войници, които го носят на ръце четири километра. Награден е с орден за храброст.

1915 г. Отново е мобилизиран. В началото на Първата световна война служи като граничен офицер край р. Места, а след това става кореспондент на в. "Военни известия" от Южния и от Северния фронт.

1917 / 1918 г. Публикува разкази в два тома – плод на преживяното във войните, които раждат писателя Йовков. Идва в нашата литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните – болка за България, за човека, подложен на безмилостно унищожение. Войните раждат и човеколюбеца Йовков.

1920 г. Издадена е повестта " Жетварят ", в която земята и трудът се утвърждават като първоизточник на всички добродетели – нравствен филтър, пречистващ от пороците
.
1920 / 1927 г. Дипломатически чиновник в Румъния – работи като сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Безпаричието и униженията са негов постоянен спътник.
1926 г. Издаден е сборникът с разкази " Последна радост " / през 1933 г. сборникът е преиздаден под заглавие "Песента на колелетата ".

1927 г. Завръща се в София. Излиза от печат най-поетичната му книга – сборникът разкази "Старопланински легенди ". След Вазовия роман " Под игото " никоя друга творба от българската художествена проза не е получавала такова категорично и искрено признание.
1928 г. Излиза от печат сборникът с разкази " Вечери в Антимовския хан ". Той съдържа и девет разказа, несвързани в цикъл, сред които е и " По жицата ". Бялата лястовица, символ на надеждата, става емблема на цялото му творчество. В Йовковите разкази тя прелита винаги, когато човек не остава безразличен към чуждата болка.

1929 г. Присъдена му е голямата Кирило – Методиева награда за цялостна литературна дейност.

1930 г. Публикувани са драмата " Албена " и комедията " Милионерът ".

1932 г. Издава драмата "Боряна ".

1934 г. Излиза от печат романът " Чифликът край границата ".

1935 / 1936 г. Публикувани са сборниците с разкази " Женско сърце " и " Ако можеха да говорят ".

1937 г. Умира на 15. 10. след тежко боледуване. Една година след неговата смърт е публикуван незавършеният му роман " Приключенията на Гороломов ".

70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, японски и др.

Йовков е творец, вярващ в любовта и човечността, в красотата и хармонията. Един от най-големите уроци, които ни е завещал, е: " С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората". И още: "Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто".